В сърцето на конференцията, която обедини представители на държавната администрация, академичните среди и бизнеса, беше една основна идея – значението на географските информационни системи (ГИС) за съвременния живот на човека и тяхната роля в изграждането на устойчиво бъдеще.
Географските информационни системи представляват мощен инструмент за събиране, управление, анализ и визуализация на пространствени данни. Те не са просто софтуер или технологии; те са фундаментален подход към разбирането на света около нас. От картографирането на земните ресурси до моделирането на климатични промени, ГИС ни предоставят нов поглед върху сложните връзки между природата, инфраструктурата и човешката дейност.
ГИС са неразделна част от ежедневието ни - навигационните системи, GPS устройствата и приложенията за маршрутизация, оптимизацията на инфраструктура и управлението на градски ресурси, прецизното земеделие, подпомогнато от анализ на почви и климат и не на последно място, екологията, където една от най-важните функции е проследяването на екосистеми и оценката на риска от природни бедствия.
Конференцията, организирана в София от ГИС Алианс (Географика, Геодетект, Давид Холдинг, Колма, Мапекс, Петершинег енд Каниско България и ТехноЛогика), беше своеобразен мост между традицията и иновациите в ГИС. Събитието събра лектори и участници от различни сфери, които споделиха своя опит и успехи в областта. Презентационната част стартира с д-р Борис Борчев от „ТехноЛогикa“ ЕАД, който разгледа темата „Европейската рамка за оперативна съвместимост - основа за управление и обмен на данните“.
Александър Тасев от Hexagon впечатли аудиторията с иновационното решение „Hexagon R-Evolution Green Cubes“, посветено на опазването на дъждовните гори чрез обединени геотехнологии и бизнес модели.
Д-р инж. Мария Ангелова и гл. ас. д-р инж. Яна Липийска от „Геодетект“ ЕООД представиха овъзможностите за „Отворени данни за общините“, а д-р Владимир Филипов от „ТехноЛогикa“ демонстрира напредъка в „Единна ГИС система за управление, контрол и комуникация на подводни мисии“.
Гостите на събитието се запознаха с темата за „Дигитални близнаци в умните градове“, представена от инж. Пламен Гъбенски от "Мапекс" АД. Доц. д-р Стелиян Димитров от "Географика" ООД предложи интересно решение за адаптация към климатичните промени чрез „Приложение на дигиталните геопространствени двойници“.
В академичната част ас. инж. Станимир Димитров от Минно-геоложкия университет представи опита си с „Използване на QGIS за преподавателска дейност“, а ас. инж. Боряна Николова демонстрира възможностите на ГИС за популяризацията на природни обекти чрез проекта „Разработване на ГИС за водопадите в България“.
Събитието завърши с динамична игра GIS QUIZZ, в която участниците имаха възможност да покажат своите знания, последвана от оживена дискусия и официално закриване на конференцията.
За първи път беше представена пред обществеността новата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Мотото „Обединени ГИС за по-добро утре“ не беше просто слоган, а призив към всички – чрез съвместни усилия и споделяне на технологии да създадем по-устойчиво общество.
ГИС в действие: Пример от България
България следва съвременните теденции в интеграцията на данни от различни източници в ГИС. Пример за това е проектът за управление на наводнения по река Марица, където се използват данни от сателити и теренни изследвания. Чрез ГИС се моделират потенциалните рискови зони, което позволява ранно предупреждение и ефективно управление на ресурсите.
Друг вдъхновяващ пример е използването на ГИС за опазване на биоразнообразието в Рила и Пирин. Интерактивните карти и анализите подпомагат не само учените, но и местните общности в тяхната борба за опазване на природата.
ГИС за бъдещето на човечеството
ГИС имат потенциала да отговорят на някои от най-големите предизвикателства на нашето време:
Борба с климатичните промени: Анализ на емисии и моделиране на устойчиви решения.
Управление на водните ресурси: Ефективност в използването на ограничените водни запаси.
Интелигентни градове: Интегрирани системи за управление на територията, енергийните ресурси, транспорт и безопасност.
Технологиите, които стоят зад ГИС, се развиват със светкавична скорост. Интеграцията на изкуствен интелект и машинно обучение разширява възможностите за анализ, а облачните платформи правят достъпа до данни по-достъпен от всякога.
Световният ГИС Ден 2024 напомни, че ГИС не са само технология – те са ключ към разбирането на нашата планета. Чрез съвместни усилия, както на глобално, така и на местно ниво, можем да използваме тези системи за създаване на по-устойчив и свързан свят.
Докато отбелязваме постиженията на ГИС обществото, нека помним, че всяка карта разказва история. История, която обединява природата, науката и човечеството в стремежа ни към по-добро бъдеще.
Обединени за по-добро утре!
Източник: Nationalgeographic
Географските информационни системи представляват мощен инструмент за събиране, управление, анализ и визуализация на пространствени данни. Те не са просто софтуер или технологии; те са фундаментален подход към разбирането на света около нас. От картографирането на земните ресурси до моделирането на климатични промени, ГИС ни предоставят нов поглед върху сложните връзки между природата, инфраструктурата и човешката дейност.
ГИС са неразделна част от ежедневието ни - навигационните системи, GPS устройствата и приложенията за маршрутизация, оптимизацията на инфраструктура и управлението на градски ресурси, прецизното земеделие, подпомогнато от анализ на почви и климат и не на последно място, екологията, където една от най-важните функции е проследяването на екосистеми и оценката на риска от природни бедствия.
Конференцията, организирана в София от ГИС Алианс (Географика, Геодетект, Давид Холдинг, Колма, Мапекс, Петершинег енд Каниско България и ТехноЛогика), беше своеобразен мост между традицията и иновациите в ГИС. Събитието събра лектори и участници от различни сфери, които споделиха своя опит и успехи в областта. Презентационната част стартира с д-р Борис Борчев от „ТехноЛогикa“ ЕАД, който разгледа темата „Европейската рамка за оперативна съвместимост - основа за управление и обмен на данните“.
Александър Тасев от Hexagon впечатли аудиторията с иновационното решение „Hexagon R-Evolution Green Cubes“, посветено на опазването на дъждовните гори чрез обединени геотехнологии и бизнес модели.
Д-р инж. Мария Ангелова и гл. ас. д-р инж. Яна Липийска от „Геодетект“ ЕООД представиха овъзможностите за „Отворени данни за общините“, а д-р Владимир Филипов от „ТехноЛогикa“ демонстрира напредъка в „Единна ГИС система за управление, контрол и комуникация на подводни мисии“.
Гостите на събитието се запознаха с темата за „Дигитални близнаци в умните градове“, представена от инж. Пламен Гъбенски от "Мапекс" АД. Доц. д-р Стелиян Димитров от "Географика" ООД предложи интересно решение за адаптация към климатичните промени чрез „Приложение на дигиталните геопространствени двойници“.
В академичната част ас. инж. Станимир Димитров от Минно-геоложкия университет представи опита си с „Използване на QGIS за преподавателска дейност“, а ас. инж. Боряна Николова демонстрира възможностите на ГИС за популяризацията на природни обекти чрез проекта „Разработване на ГИС за водопадите в България“.
Събитието завърши с динамична игра GIS QUIZZ, в която участниците имаха възможност да покажат своите знания, последвана от оживена дискусия и официално закриване на конференцията.
За първи път беше представена пред обществеността новата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Мотото „Обединени ГИС за по-добро утре“ не беше просто слоган, а призив към всички – чрез съвместни усилия и споделяне на технологии да създадем по-устойчиво общество.
ГИС в действие: Пример от България
България следва съвременните теденции в интеграцията на данни от различни източници в ГИС. Пример за това е проектът за управление на наводнения по река Марица, където се използват данни от сателити и теренни изследвания. Чрез ГИС се моделират потенциалните рискови зони, което позволява ранно предупреждение и ефективно управление на ресурсите.
Друг вдъхновяващ пример е използването на ГИС за опазване на биоразнообразието в Рила и Пирин. Интерактивните карти и анализите подпомагат не само учените, но и местните общности в тяхната борба за опазване на природата.
ГИС за бъдещето на човечеството
ГИС имат потенциала да отговорят на някои от най-големите предизвикателства на нашето време:
Борба с климатичните промени: Анализ на емисии и моделиране на устойчиви решения.
Управление на водните ресурси: Ефективност в използването на ограничените водни запаси.
Интелигентни градове: Интегрирани системи за управление на територията, енергийните ресурси, транспорт и безопасност.
Технологиите, които стоят зад ГИС, се развиват със светкавична скорост. Интеграцията на изкуствен интелект и машинно обучение разширява възможностите за анализ, а облачните платформи правят достъпа до данни по-достъпен от всякога.
Световният ГИС Ден 2024 напомни, че ГИС не са само технология – те са ключ към разбирането на нашата планета. Чрез съвместни усилия, както на глобално, така и на местно ниво, можем да използваме тези системи за създаване на по-устойчив и свързан свят.
Докато отбелязваме постиженията на ГИС обществото, нека помним, че всяка карта разказва история. История, която обединява природата, науката и човечеството в стремежа ни към по-добро бъдеще.
Обединени за по-добро утре!
Източник: Nationalgeographic